Моята криворазбрана представа за света!
Намерих един доста интересен плъгин за Safari под мак. Реално спира всичкия флаш навсякъде. Можете да му задавате сайтове, на които може да вярва. Една много интересна възможност е да кажете да зарежда филмите от YouTube с QuickTime, ако това е възможно.
На мен това ми е от голяма полза, дано и на вас ви помогне.
Последният тютюн който пуших е шоколадова мента от Fumari.
Е няма такъв кеф!
При вдишване се усеща шоколада – при издишване ментата. Вкусът на ментата е също толкова силен, колкото и този от чистата мента на Fumari.
Първо искам да подчертая, че гледам да си пазя здравето и основно нервната система затова се придържам на безопасно разстояние от политическия живот в страната. Не ме интересува кой какво е казал и за кого го е казал. Мен ме интересува какво е свършено, за да се подобри начинът ми на живот и да се осигурят удобствата заради които плащам данъци.
След поредните избори за кмет на София, които аз съвсем целенасочено пропуснах, се замислих за това какво се случва в родния ми град. Може би и в цялата страна. За това как живее обикновеният човек и как разсъждава.
Замислих се за всички проблеми, с които държавата се бори като прасе с тиква последните години. Борим се ние с проблемите, докато на преден план се разиграва бесен политически фарс. Разни хора си предават микрофона и приказват все едни и същи неща и точно преди точката на кипене се внася някое ново лице да вдъхне надежда. Няма значение, че на новото лице му липса какъвто и да било опит. Самият факт че има за кого да се хванем като удавник за сламка, е достатъчен. Ако и това не помогне, един уреден побой на контролирано количество хора винаги ще свърши работа да поддържа страха на овцете.
Проблеми, за които всеки от нас си мисли, че има бързо и лесно решение. „Аз ако стана кмет за 6 месеца ще вкарам София в ред.“ „Пък аз, ако стана премиер, за 1 година всичко ще цъфне та ще върже.“ Всичко е ясно на по чашка гроздова в кварталната кръчма!
Говорим си с таксиметровите шофьори за това кое как трябва да се оправи. Оплаквайки се от задръстването нямаме търпение да стигнем до гаража, където сме оставили личния си автомобил за ремонт. Ходенето до работа с колата на 4 километра от домът ни е задължително, независимо от трафика. Мърморим си, чакаме, слушайки радио, а после се обясняваме на шефа, че сме закъснели заради задръстването.
Разказваме вицове, осмиващи корупцията в полицията, като на ум се сещаме, че точно вчера беше последният път, когато дадохме рушвет за да не се занимаваме с мудната система на КАТ. На следващият ден четем как 17-годишен младеж – пиян, без книжка, убива 3ма души в катастрофа с личния си автомобил (Тук може да вмъкнете всякаква кола над 150хил лв) подарък от тате за рожденият му ден. Въобще не се замисляме, че на такива хора няма да им е толкова лесно да се движат свободно из страната, ако корупцията не се субсидира от всички нас!
Оплаквайки се от поредната глупост в държавна институция, с която ни се налага да се разправяме към даденият момент винаги ще се намери някой дето има връзки за да свърши работата. Да помогне нещата да станат по-бързо. Да излъже системата. Разбира се, срещу леко заплащане или връщане на услуга, ако сте достатъчно близки.
Роптаем срещу доктори, който направо рекетират отчаяни хора, но не се замисляме, че тези същите са дали по 6, 7 години от живота си само за да научат професията, която поддържа всички нас все така млади и в добро здраве. Тези хора се прибират вкъщи с празни ръце след 12 часови смени и не могат да издържат семействата си нормално с мижавите си заплати.
Дебеловрати чичковци и натокани мацки карат коли, чиито застраховки са повече от годишният ми доход. Когато държавата ги попита как са се сдобили с тези коли се оказва, че са взели заем от приятели.
Ситуацията с училищата е описана „прекрасно“ от Мартин Карбовски. Точно в днешното училище се гради разрухата на бъдеща България. Аз все още се боря със моя правопис, защото на никого не му пукаше дали пиша правилно. Нали съм добър по математика к’во ми дреме.
Оглеждам се и виждам купчина идиоти, които вярват, че „Свинския грип“ ще ги убие ако не си сложат маските. Хора не знаещи какво е СПИН. Активни граждани с неактивни мозъци изливат помия по всички възможни информационни канали, следвани примерно от стадата овце. Защо ни е да мислим сами, като можем да правим като всички останали?!
Оглеждам се и виждам нация, на която основното й занимание е да прецака системата. Как да излъжем, че да не се занимаваме и да не платим на държавата?! По възможност да го правим по единично за да не се набиваме на очи. Може и да ни хванат!
Оглеждам се и виждам изнервени хора готови да се хвърлят върху всеки дори и при най-малкия повод. Издивяли в собствената си безпомощност търсят вината във всеки друг но не и себе си.
Оглеждам се и виждам млади хора работещи ниско квалифициран труд с минимална перспектива защото се изкарвали пари. Тези със знания и желание за развитие вече са в чужбина и се възполват от образователните програми на други държави. Това ме кара да се замисля дали аз наистина имам достатъчно знание и желание да се развивам? Може би не!?
Аз не съм песимист, не съм и реалист. Аз съм такъв какъвто трябва да съм в дадения момент за да оцелея в една порочна среда. Това е мнението ми за реалността, в която живеят огромна част от българите. Това не е моята реалност. Моята реалност е направо розова в сравнение с това, което преживява средностатистическият българин.
Завърши серминирът по ползваемост и сега трябва да си разкажа впечатленията.
Организацията беше на ниво, като изключим проблемите с интернета връзката сутринта и лекото закъснение. Аз се оправих като ползвах телефона като модем. Интернета си е голяма необходимост на такова събитие. Там се видях с Мартин Линков от Favit и поприказвахме за разни неща. Помогна ми да добавя разните си акаунти във Favit. От толкова време отлагам разглеждането на платформата, че вече срам ме хваща. Тези дни ще седна да го разгледам по-подробно и ще напиша впечатленията си.
Няма да обяснявам за лекциите по отделно. Мога да кажа че на мен най ми харесаха следните лекции в този ред:
Подредени са в ред който аз сметнах най-полезен за мен. Всичките лекции ми харесаха просто тези ми бяха наистина полезни!
Едно лично наблюдение, което ме радва много е че българските лектори започват да стават все по-добри. Всяко такова събитие ги прави по-добри и това си проличава много. Най приятната лекция за мен беше от Росен Бъчваров от НАП. Показа сериозни неща поднесени с правилното количество и качество хумор. Много от шегите бяха двусмислени и закачливи, което на мен ми хареса. След него се нареди Борил от BSH. Не съм го слушал преди и нямам наблюдения, но лекцията беше добре структурирана и на мен ми хареса как показа и обясни нещата.
Огнян също става все по добър с времето. Само се надявам се на следващата лекция да вземе да обясни накрая какво е това чудо SEO най-накрая.
И не на последно място Еленко ми скри шапката! Може би в отделна категория сам по себе си на това събитие. Благодаря за интересните природни сравнения. Макар че накрая всички взеха да го разпитват що е то Twitter и как да го ползваме.
Много приятно впечатления от цялото мероприятие. Нека да има повече такива събития.
What Mother never told you about SVN Branching and Merging
Developers are fond of recounting their disastrous experiences branching and merging in Subversion and CVS.
Yet, thousands upon thousands of teams use SVN. Are they just not branching? What’s going on?
Програмите за разглеждане на съдържанието в Интернет станаха доста. Но хората като мен, които се занимават със създаване на това съдържание, както и със създаване на системи за управление на съдържание ползваме тези програми по различен начин от простосмъртният потребител. Ето сега ще споделя какво и как ползвам аз в работният си процес и извън него.
Браузерите които имат значение: (лично мнение)
Firefox
Safari
Chrome
Internet Explorer
OperaMobile SafariДълъг списък стана! Особено като се има в предвид, че Internet Explorer има 3 версии, които нямат нищо общо по между си! Сега по същество.
По цял ден режа дизайни и се мъча да угодя на всички тези браузери. Да ви кажа не е лесно! Основно гледам ползвам Firefox и Сафари (последното откакто се преместих на мак) докато работя. Активното разработване е немислимо в днешно време без да се ползва Firеbug. Инспектора в Safari става все по-добър, но ГорящатаБуболечка е по-добра за писане на HTML и CSS, според мен. След като съм достигнал някакво ниво на завършеност започвам да тествам в останалите браузери. Принципно няма големи проблеми с останалите като изключим някакви малки неща. В повечето случай този етап помага да се изчистят грешки по кода, които FireFox и Safari пренебрегват или оправят вместо мен.
И на последно място, но не последен по важност, за голямо съжаление идва Internet Explorer. Като започнем от версия 6 та до последната 8. Очаквам догодина от Microsoft да пуснат версия 9 и да се налага да тествам за 4 различни версии на един браузер. Как да не си обича човек работата.
Напълно ми е ясно, че аз не минавам за обикновен потребител, че даже съм задминал леко и така наречения power user. (напреднал потребител или експерт) Все пак голяма част от времето си прекарвам в ползване на сайтове и продукти подобни на тези, които аз правя. Не отдавна (има няма 2 години) ползвах основно Firefox, но след като смених операционната среда и усетих колко бързо може да работи един браузер си смених навиците. Сега ползвам Safari за 99% от нуждите ми за разхождане из Интернет пространството.
Реално няма значение дали Safari е пуснат или не, толкова бързо се зарежда. Не се налага да чакам по 15 – 20 секунди всеки път когато съм си затворил браузера. Това е доста важно за мен защото всеки модерен браузер, който е оставен да работи повече от 4 дни без да се спре се взима на сериозно и започва да се конкурира с Photoshop по консумация на RAM памет. Честото спиране и пускане помага това да не се случва.
Разбира се има сайтове тук там, които работят по-добре под Firefox и затова си го ползвам и него за специфични неща. Например ePay.bg мога да ползвам само под FireFox. Административната секция на WordPress също работи по-добре под Лиско според мен.
Това е така нареченият собствен браузер за всеки сайт. С появата на така наречите уеб програми се появи идеята да се направи нещо като отделен браузер за всеки сайт. Например аз ползвам GMail основно за поща. Ако съм отворил GMail като таб в един от двата браузера за които обясних по горе и по някаква причина браузера гръмне си губя и пътя към пощата. Освен това обикновенно трябва да диря таба с пощата из десетки други такива!
Тази програмка позволява да си направя инстанция на Safari само за GMail като и дам име и собствена икона. Сега си имам отделна програма, която се казва GMail. Тази концепция може да си я приложите за които сайт ви интересува.
Подобен продукт се предлага и от Mozilla нарича се Mozilla Prizm. Съветвам хората с Windows да го погледнат.
Ако наистина се чудите аз бих отговорил така:
- Каквото ви е кеф само не Internet Explorer!
В събота и неделя се проведе OpenFest за 2009 година. Презентации имаше в София и Пловдив едновременно.
Аз съм си в София така, че не очаквайте нищо от Пловдивската сбирка. Само подочух, че се е приказвало за зависимостта от Firefox и на какво се дължала тя. … ех тоз Twitter
Този коментар остава за да се види как съм се объркал аз със залите! Смех!
В крайна сметка успях да посетя само вторият ден. Затова нямам какво толкова много да кажа за събитието като цяло. Лекциите в неделя сутрин бяха тези които очаквах и не се разочаровах. Имаше интересни лекции и в събота, ама родата не ме остави на мира.
Лектори: Николай Бачийски и Стефан Кънев
Лекцията им беше доста забавна, може би малко прекалено забавна за мен, но аз съм си темерут от време на време. Просто мисля, че понякога трябва да се дава по-сериозно с нещата. Но стига за мен. Като цяло двамата казаха много верни неща, както за софтуерният така и за останалите браншове.
Надявам се голяма част от хората в залата да са оцени и разбрали посланието, което се опитаха да предадат.
Човек трябва да е щастлив! Да си живее живота с кеф. Виждате ли, тези двама души също като мен смятат, че един човек за да е пълноценен той трябва да работи – сиреч да се занимава с нещо. Работата не се дефинира в това дали ти плащат или не. Трябва да се върши нещо. В нашият случай да ти мърда мозъка. Почивката е полезна, но омръзва бързо. Двамата обясниха какво може да направите за да станете по-добри в работата си като програмист и да се почувствате по-добре от това.
Бъди готов да се учиш. Не спирай да се учиш! Предизвиквай себе си с интересни занимания! Виж до къде можеш да стигнеш, може пък сам да се изненадаш?!
Тук искам да направя малко лирическо отклонение и да изтъкна личните си адмирации за Николай, който съм имал честта да слушам вече два пъти като лектор. Който го е гледал/слушал знае, че заеква. Нищо против нямам продължавай да четеш! Аз също заеквах като малък. До толкова, че ми се е налагало да спра да приказвам и да изчакам (поне 2, 3 минути) да се успокоя за да мога да продължа. Към днешна дата съм успял да се отърва от този проблем във всекидневният ми живот. Притесня ли се обаче, става страшн0 – Хън, Мрън, Мъц…. немож дума ми извадиш от устата. Напълно осъзнавам, че това е просто притеснение, но и знам колко страшно може да е то! Евалата Ники, че си толкова безстрашен!
Двамата бяха добър екип и се получи забавно и информиращо. Аз не чух нищо ново, но се забавлявах искрено. И искам да им кажа, че за някой хора и TextMate също е редактор заслужаващ внимание, макар да е само за Мак.
Лектори: Христо Дешев и Петьо Иванов
Това беше лекцията, която чаках с нетърпение. Познавам се лично с Петьо от има няма 4 години. Супер странен и готин по свой си начин човек. Христо видях на конференцията за първи път и добрите впечатления се трупат вече. Трябва да се знае, че това са хора занимаващи се със истински софтуер. Те пишат неща, които се ползват и то се ползват и поддържат с години. Който трябва ще ме разбере.
Смятам, че това са първите стъпки към помъдряването на нашият занаят. Разбира се ще мине време и всички сме начинаещи в занаят който още няма сериозни 50 години зад гърба си. Може би имам лична заблуда, но на мен ми се стори сякаш публиката изрази несъгласие с изказването на Петьо, че всички с опит под 10 години са начинаещи.
Цитирам по памет с превод на български:
- „У нас хора на по 22, 23 години с по 3 4 години опит стават старши разработчици!“
Разбира се че е прав!
Всяка професия си има своите специфичности и нашата не е по различна. Бих казал, че в момента работата в софтуерния бранш се характеризира с голямата свързаност между хората, огромни количества хора комуникират от всички краища на света създавайки нещо без дори да се се виждали на живо. Това само по себе си е социален феномен, който няма да обсъждам тук. Говори се за социалните умения, които трябва да притежава човек ако иска да е успее в днешно време. Не може да сме темерути и да очакваме хората да работят с нас в дългосрочен план. Също така тези възможности за комуникация и взаимопомощ не трябва да се пренебрегват, а напротив да се развиват и насърчават.
Говориха за това какво трябва да ценим в работата си и към какво трябва да се стремим. Как да балансираме между реално свършената работа и бюрокращината, която се налага в последно време. Как да поддържаме проектите живи и кога да се откажем докато не е прекалено късно. Въобще ще ми е малко трудно да обясня в дълбочина всичко за което ставаше въпрос. Майсторлъка е трудна работа, където и да се обърнеш, но пък някой хора не се задоволяват с нищо по малко от съвършенството!
Бъди професионалист!
За хората които искат да научат повече могат да посетят Google групата.
Това са моите впечатления. Купих си книжка за git на O’Reilly и ще си чета доволен. За останалите лекции се надявам да четем по другите блогове, не е като да няма!
До следващият път.
Този пост е от тези дето се пишат след няколкодневна борба на автора на блога с технически неща.
Подготовката за зимния сезон започна с преработка на темата на блога и добавяне на няколко поста дето ще се появят с времето. Автоматично разбира се! Няма да се мъча аз да се занимавам! Сериозната работа е около темата на блога.
Има доста подобрения и още изпипване ще има, не че ви интересува ама все пак! Търсенето се върна и вече е с AJAX. Барабар Петко с мъжете и аз да не остана по назад от модерния свят. Вече ще можете да търсите из сайта без да се презарежда страницата. Добавих също и AJAX архив, който ще позволи да се „разлиства“ сайта по-лесно.
Абе приятни хави много. От всичко най се радвам на отделната секция за цитати. Няма да са като цели блогирания и да дразнят хората. Поне не много.
Още се мъча да оправя локализацията на тази тема, та има какво да се желае. Иначе изглежда добре. Споделете отдолу в коментарите ако видите нещо.
Аха да забравя! Само да кажа: За хора ползващи Internet Explorer от каквато и да е реколта не ми дреме! Оправяйте се!
Ползвам K2 темата на която си направих собствен стил. Не съм мазал връз тяхната темата. Всичко е както си пише по дебелите книги.
Много се кефя, че тоз път не пипнах нищо по php файловете. Всичко стана с настройки и само CSS.
Поредната научно фантастична класика която завърших, като аудио книга. Отново Робърт Хайнлайн успя да ме убеди, че хората са огромна купчина идиоти.
Манипулирането на цели общества хич не е трудно, просто отнема сериозно планиране и един двама умни идеалисти с добри и верни приятели.
Няма какво да ви обяснявам колко интересни са героите и колко добре е предадена историята. Името на автора трябва да ви е достатъчно. Препоръчано за всички.
Шум и коментари се изливат отвсякъде относно най-новото изобретение на Google. Чуват се наистина много негативни мнения за продуктът, който според мен са породени от неразбиране и незнание отколкото от стойностни наблюдения.
Различните програми и услуги за комуникация във и извън Интернет са създадени с цел. Да се обадиш на познат за да се разберете за среща. Да съобщиш нещо на някой. Просто средство за комуникация. Макар и да е странно, тези канали обикновено се нуждаят от двама или повече потребители за да работят.
Когато аз навлизах в компютърната общност през не толкова далечната 2000 година бяха популярни IRC чатовете със техните си специфичности, предимства и проблеми. Приблизително абсолютна анонимност и свобода да говориш каквото си искаш. Една интересна технология за жива връзка между двама или повече потребителя. Аз лично съм участвал в стаи с хиляди хора. Полезността на такива публични разговори за мен беше изцяло абстрактна.
- „Еха.. мога да си говоря с хиляди хора едновременно“
Това че нямаше начин лесно да проследиш разговор между двама или повече души в общия чат, особено ако не са следвали някаква конвенция за отговори, отказа мен от ползването на този информационен канал.
Интернет стандарт за пренасяне на електрона поща в Интернет пространството.
Следващото нещо е пощата. Идея стара колкото модерния свят. Съобщения пратени от 1 точка до друга точка и получени независимо от това дали получателят е на линия или не. Далеч не толкова обвързващо колкото IRC, което ни освобождава от отговорността да седим постоянно на линия, но ни взима възможността за интерактивен разговор.
Всички имат пощенски кутия и на всеки можеш да пратиш писмо. Независимо къде е тази пощенска кутия и кой я обслужва. Това дава право на потребителя да избира от много възможности. Няма ограничения, което винаги е добре. (Или пък не е?)
Форуми и други системи за комуникация имат своите собствени предимства, проблеми и недостатъци. Трябва да имаш отделна регистрация за всеки форум за да комуникираш и следиш отговорите на останалите. Трябва да проверяваш всеки форум за нови мнения. Всичко това е доста децентрализирано.
Коментарите по блоговете имат подобен проблем. За да следя разговорът след моя коментар трябва да отварям сайта.
- Installing the open source Google Wave Federation Prototype Server
The open source Wave Federation Prototype Server is delivered as a Java application that conforms to XEP-0114, the Jabber Component Protocol. In the examples below we show how to install the Wave Federation Prototype Server as an extension to the Openfire XMPP server, but it should run against any XEP-0114 compliant server.
След цялата еуфория с поканите аз полчих моята преди около седмица. Не съм имал много време и възможност да ползвам продукта с повече от 2ма души. Но ми се иска да обясня какво е Google Wave и защо смятам, че е интересна концепция и продукт, който всички ще ползваме с удоволствие.
В една „Вълна“ (Така наричат разговорите в Wave) може да сложите всичко, което ви трябва за да предадете съобщението си. Форматиране на текст с различен цвят, шрифт и големина. Качване и изпращане на картинки и видео.
Пишете си съобщението, добавяте един или повече получатели и сте готови. В случай, че един или повече от получателите види вълната в този момент той може да започне да ви отговаря директно или да го игнорира и да отговори по късно. Точно както email.
Системата позволява коментиране на отделни обекти в едно съобщение. Или събщение в съобщението. Това е може да е малко объркващо за някой хора, но е незаменимо при работа с екип върху вълна която вие сте решили да разглеждате като документ.
По което и време да решите може да изпратите лично съобщение до който и да било от хората участващи в разговора, без останалите да го видят.
Много интересна възможност за мен е добавянето на Вълни навсякъде из Интернет пространството.
Пример: Вместо коментари на блогът ми аз мога да създавам отделна вълна за всеки пост и ще следя дискусията в коментарите без да се налага да проверявам постоянно.
Точно тази функция мисля че ще се развие в невероятно много посоки!
Това са само примери как тази комуникационна платформа може да се използва.
За мен най-важното е, че Google Wave е отворен протокол. Разбира се момента само Google да има клиент за използването му, но това ще се промени доста бързо. Вече има хора, който пишат свой собствени клиенти за този протокол. Съвсем скоро ще можем да си пишем по между си кой от google.com/wave кой от някой друг сайт. Това не е затворена система или поредния директен чат софтуер.
Ще видим дали ще го бива Google Wave след 1 година когато се отвори и всички с Google Account имат автоматично и Wave достъп. Критична маса трябва…
Последно от Last.fm От Google Reader(0)Remind me to write a popular article on the compulsive reading of news. The theme will be that most neuroses and some psychoses can be traced to the unnecessary and unhealthy habit of daily wallowing in the troubles and sins of five billion strangers. The title is ‘Gossip Unlimited’ — no, make that ‘Gossip Gone Wild.’
Jubal Harshaw in „Stranger in a strange land“
from Robert A. Heinlein
(0)A prude is a person who thinks that his own rules of propriety are natural laws. You are almost entirely free of this prevalent evil.
Jubal Harshaw in „Stranger in a strange land“
from Robert A. Heinlein
(0)Love is that condition in which the happiness of another person is essential to your own.
Jubal Harshaw in „Stranger in a strange land“
from Robert A. Heinlein
(0)Jealousy is a disease, love is a healthy condition. The immature mind often mistakes one for the other, or assumes that the greater the love, the greater the jealousy — in fact, they are almost incompatible; one emotion hardly leaves room for the other.
Jubal Harshaw in „Stranger in a strange land“
from Robert A. Heinlein
(0)Revolution is an art that I pursue rather than a goal I expect to achieve. Nor is this a source of dismay; a lost cause can be as spiritually satisfying as a victory.
„Moon is a harsh mistress“
from Robert A. Heinlein
(0)Comrades, I beg of you do not resort to compulsory taxation. There is no worse tyranny than to force a man to pay for what he does not want merely because you think it would be good for him.
in „Moon is a harsh mistress“
from Robert A. Heinlein
(0)Women are scarce; aren’t enough to go around that makes them most valuable thing in Luna, more precious than ice or air, as men without women don’t care whether they stay alive or not.
in „Moon is a harsh mistress“
from Robert A. Heinlein
(0)At one time kings were anointed by Deity, so the problem was to see to it that Deity chose the right candidate. In this age the myth is ‘the will of the people’ … but the problem changes only superficially.
in „Moon is a harsh mistress“
from Robert A. Heinlein
(0)I will accept any rules that you feel necessary to your freedom. I am free, no matter what rules surround me. If I find them tolerable, I tolerate them; if I find them too obnoxious, I break them. I am free because I know that I alone am morally responsible for everything I do.
„Moon is a harsh mistress“
From Robert A. Heinlein
(0)A managed democracy is a wonderful thing, Manuel, for the managers … and its greatest strength is a ‘free press’ when ‘free’ is defined as ‘responsible’ and the managers define what is ‘irresponsible.
in „Moon is a harsh mistress“
from Robert A. Heinlein
Интересно за четене
Последни коментари