iPhone игри: Space Invaders Infinity Gene

Поредната игрица, която силно препоръчвам на притежаващите iPhone. Доста време чаках играта да поевтинее, но това така и не се случи и в крайна сметка си я взех.

Срам ме е направо да си призная колко време съм загубил с тази игра. 3 часа полет от София до Лондон ми стигнаха само колкото да се зарибя.

Общо взето играта е модерен поглед върху Space Invaders направена за iPhone при това доста сполучливо ако питате мен. Колкото повече играете толкова повече нива и бонуси разкривате. Различни видове оръжия и достъп до повече музика.

Има възможност да заредите всяка песен от iPod’а и да играете ниво генерирано за тази песен. Ако нивото ви хареса много може да качите песента заедно с рейтинг колко ви е харесала комбинацията и така други ще могат да опитат от същия кеф, стига да имат тази музика.

Играта е свързана и с OpenFeint където може да споделяте максимален брой точки и набор от предефинирани постижения. Трябва да кажа, че съм жертва на социалният аспект в тези игри. Някак е много трудно да се примириш, че някой познат е по-добър.

Ето малко снимки от играта, както и сглобено дървото на нивата до там до където съм стигнал аз.

Ето линк към българският AppStore играта е 3,99 EUR.

Деца и родители

Следвам неотлъчно всичко що излиза от TED конференцията и тази презентация ме накара да се замисля за много неща и да си спомня доста приятни моменти от моето детство. Как са се отнасяли вашите родите към вас когато сте растели?

Няма значение

Всички се бракуваха

Преди две седмици един от най-близките ми приятели се обади за да ми съобщи, че ще се жени идният Август и съответно да ме покани на сватбата. По стечение на обстоятелствата той е последният близък приятел от детството ми, който не е женен още. Новината не ме изненада особено знаейки, че има сериозна връзка. Освен това го закачам от сума време каже дата за сватбата.

Е, получих си отговора! Усетих я аз иронията ама …

Останалите трима близки приятели се ожениха 2008 година в рамките на 2 месеца, Като 2ма от тях по между си. Кой ме би през ръцете да помагам в сватосването?!

Няма нужда да споменавам за иронията нали?

Излизането с женени приятели, да ви кажа е много сложна процедура. Изведнъж се появяват сериозни административни пречки пред всяко начинание.

  1. Човек трябва да се обади поне седмица предварително, по възможност с избрано занимание, заведение и примерен бюджет.
  2. Следва период на семейни преговори и евентуално коригиране на дейността и бюджета с цел „Все пак да се видим“. Няма вече обаждания за уведомяване, че след 30мин трябва да излизаме. Няма непланирани гостувания и стоене по нощите и да си говорим безцелно!

И все пак…

Пожелавам на младоженците много щастие!

Детство мое …

lucifer написа за неговото детство точно когато аз бях започнал да разписвам подобен пост. Изглежда сме израснали по доста подобен начин. Пригответе се за роман!

Израснал съм във популярният Софийски квартал „Люлин“, в частност 7ми микро район. Там живях със сестрата и родителите ми до 13 годишна възраст в Боксониера!

Пред моя блок имаше доста голяма градинка с пясъчник и много място за игра на децата. Събирахме се огромно количество деца от блоковете в околността.

Може да се каже, че съм бил популярна личност от много ранна възраст. Възрастните са ме кръстили „Професора“ доста преди времето, което аз помня. Представете си 3 годишно хлапе, което не спира да приказва, разбирайте философства, за каквото се сети. Един от анекдотите, които майка ми разказва е, че не е можела да ме вижда от количеството по-големи деца които ме наобикалят, докато аз разправям нещо и озвучавам с уста. Звуци на коли, стрелба, хеликоптери и кой знае още какво ми раждала главата. Никакъв срам или страх от по-големите.

Може би тук е момента да спомена, че аз съм си гледан и възпитаван от „Мама“. Бабите са се отчели, но съм отгледан от майка ми, която е стояла вкъщи накъде до 13тият ми рожден ден. След това започна работа и сестрата остана в повечето време на моите грижи.

Като цяло спомен имам от времето малко преди да тръгна на училище или може би не толкова малко. Играли сме на какво ли не, но на най-силно си спомням безкрайните маратони на криеница из целия квартал. От обяд до късно вечер. Няма край! Друга игра запомнена с колосалното количество деца, която съм запомнил е „Семейства“. Не си спомням как точно наричахме играта, но реално си играехме на възрастни. Имаше достатъчно деца за да имаме различни типове магазини, детска градина, училище и т.н. Въобще от всичко по нещо. Листа от каквото намерим за пари, и каквото още ни роди главата.  Някъде по това време тръгнах на училище.

От 1 до 4ти клас ходих на училище зад блока в 79то СОУ Индира Ганди. Случвало ми се е да отида на училище с празна раница! Няма проблем, отивам до нас за 4мин и се връщам с учебниците. 2ма от съучениците ми бяха от моя вход. Безкрайна веселба!

Следващия запомнен момент са топчетата. От сутрин до вечер игра на топчета на пясъчника. Бях комбина с още 2ма приятели и имахме над 200 топчета. ПРЕСТАВЯТЕ ЛИ СИ 200 ТОПЧЕТА!!! Прибирах се по 1 път на ден да ходя до тоалетна и да пия вода. Когато не играехме на топчета бяхме в кварталната „зала“ (две стай) за електронни игри. Имаше един телевизор вързан за Sega MegaDrive 2 и около 4 от тези игрите с ръчки. Във втората стая имаше билярдна маса. За съжаление за нас малките игрите почти винаги бяха окупирани от по-големите и ние доста често играехме на билярдната маса, което си спомням, че беше безумно евтино на фона на ел. игри.

Дните ми минаваха в игра навън с много приятели и някое вечер или сутрин на билярдната маса, която ни беше малко под вратовете. Честно казано не мога да си спомня как точно сме играли!

Там, пред блока, се научих да карам колело. Колоезденето е доста важно за мен до ден днешен, може би заради начина по който се научих да го правя. Бях първият от приятелите с колело. Това означаваше, че трябва да споделям. Системата беше проста, всеки по една обиколка на площадката, която хич не е толкова малка. Съответно тези които можеха да карат злоупотребяваха от време на време и правеха по повече от 1 обиколка. Не ги е срам! Макар да се дразнех, беше приключение. Всички се смеехме един на друг и се закачахме. Имаше разбити колене, ожулени лакти и много усмихнати хлапета.

Преди 5ти клас се преместих в Овча Купел 1. Сега не мога да кажа дали са ми липсвали приятели. По скоро не! Преместихме се в чисто нов блок пълен с млади семейства. Деца на килограм. Замених едни приятели за други. Замених топчетата с хописи, което си е разказ само по себе си. Започнах да обикалям с колелото. Толкова много места и толкова много детски щуротии!

Малко след като започнах в новото училище беше първата ми среща с Компютрите. Желанието ми да ставам Доктор премина в желание да се занимавам с Математика и компютри. Започнах да прекарвам все повече време в компютърната зала на училището с детски езици за „програмиране“ като Logo. (Линка е към езика за програмиране, който си е доста сериозен ние се занимавахме с елементарни неща).

След това се заплесвах по Тенис на маса, Баскетбол и даже тренирах за повече от половин година Бадмингтон. Физическата подготовка там е може би най-сериозната причина сега да не съм изцяло лоена топка.  Математиката ми беше страст докато ми се размина СМГ за 0.02 стотни. След 8ми клас влязох в СПГЕ „Джон Атанасов“ и детството приключи!

Мога да кажа с чиста съвест, че за разлика от много от съучениците ми аз си останах хлапе до последно.

Не мисля, че мога да кажа дали днешните деца са по-зле от мен. Просто е различно! Едно знам със сигурност – аз като се размина с непознати съседи казвам „Добър ден!“. Хлапетата сега не могат или по-скоро не са свикнали да общуват. Гледат ме все едно ще им се скарам, че дишат.

Аз станах антисоциален компютърджия на 22г а те са такива на 8г.

Задимено – Всичко за наргилето

В компанията в която се движа наргилето е важна част от всяко събиране, било то на домашно или някъде на излет. Пушенето на наргиле се е превърнало в неизменна част от приятното прекарване.

С времето натрупахме опит в ползването на наргилета и започнахме да ставаме по-претенциозни относно качеството на тютюна. Успяхме да внесем няколко пъти висококачествен тютюн от САЩ и така започна трупането на мнения за различните марки и вкусове, които сме пробвали. Година по-късно сме изпушили приблизително 10кг тютюн от трите най-скъпи и съответно най-качествени марки в света.

Информацията за трупащото се количество вкусове вече е твърде много за да се помни и така стигнахме до логичната стъпка да направим сайт, където да споделяме мненията за тези тютюни. Също така и да споделим натрупаните знания за това как да си изкарате добре, докато пушите наргиле.

Задимено.ком е опитът на трима души да си улеснят живота и да споделят с всички вас малкото, научено през     последните няколко години, по обширната тема „Наргиле“. За начало ви предлагаме да разгледате раздела Всичко за наргилето – ласкаем се да мислим, че това е най-изчерпателният материал на български.

Ако имате предложения или въпроси можете да ни пишете на info@zadimeno.com или http://twitter.com/zadimeno

Plants vs Zombies

Една от малкото игри които съм играл в последно време. Изглежда напоследък нямам такова желание да хвърлям толкова време в игри. Зарибяваща и освежаващо забавна играта предоставя странен поглед над Tower Defense жанра.

Безкрайни орди от зомбита се стремят да преодолеят защитата ти за да могат да си хапнат пресен мозък. Защитата е реално твоята градина посадена с всевъзможни растения, който причиняват болка на зомбитата по много различни начини. Играта не е особено трудна. Започва доста плавно и използва първите нива за да покаже на играча кое растения как се ползва и срещу кои зомбита. Има голям набор от растения и съответно зомбита, с които ще се борите.

Битките се случват в двора пред къщата, в задния двор с басейн и на покрива на къщата.

Препоръчвам я на всеки. Силно предимство е че играта я има на почти всяка платформа за която може да се сетите. PC, OS X, iPhone и iPad версия са налични за всички вкусове.


Мързелива Баба Марта

Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата….
бели, румени, засмени…
от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо…
сандвич със кюфте
и много бири със мезе…!
Здраве, щастие и рози,
виното – във двойни дози.
Бурен секс във всички пози,
пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!

Коктейл Петъчна Нирвана

Описание:

След като сте работили цяла седмица, през която са ви ядосвали и опъвали нервите по всевъзможни начини, идва дългоочакваният петък. Събирате се с приятели, палите едно наргиле с тютюн Mint Chocolate Chill, на масата слагате едни шоколадови бонбони After Eight, а за пииване може да си изберете хубаво уиски, по ваш избор, с едно или две ледчета според настроението.

Ето това е за мен “Петъчна Нирвана”.

Предупреждение!

Петъчната Нирвана има склонноста да се трансформира във Съботна, а в  някой не толкова редки случай може да се раздуе и стана Петъчно-Съботно-Неделна. Считайте се за предупредени!

Apple, iPhone, iPad и всичко останало.

Толкова много слухове, предвиждания и залагания преди и толкова разочарование след представянето на таблетът от “Голямата Ябълка”.

Възнамерявах да не коментирам, но и аз съм човек и се поддавам на социално напрежение. Поддадох се на същата тази вълна от коментари и мнения за която ще пиша в следващите редове. Поне успях да издържа и да пиша след като вече знаем какво представлява така дългоочакваният таблет от Ябълковата компания.

Малко хора могат да пишат на подобна тема в момента, казвайки добри неща за Apple без всички останали да ги оплюят като „безмозъчни фенове“. Аз мисля, че тази статия от Йовко Ламбрев е много близо до десетката.

Как слуховете създават лудница

В последните две седмици преди представянето на таблета слуховете достигнаха нечувани досега размери. Имам чувството, че само майка ми не се беше изказала по въпроса какво ще покажат от Ябълковата компания.

Само за протокола ще кажа, че майка ми още не знае как да си включи компютъра. Употребата на такава техника приключва с играенето на пасианси. Това също от скоро се промени, защото сега играе на iPhone’а ми.

Дори самото събитие беше само слух две седмици преди 27 януари. Няма друга такава компания на пазара, която може да накара такова количество хора да се държат толкова ирационално. Всеки фен със блог се изреди да дава предвижданията си за това какво ще може да прави този мистериозен таблет. След това и журналистите се изредиха да дават техните идеи. Вълната се превърна в лавина и не след дълго всичко излезе извън контрол. Появиха се предвиждания като:

  • Таблетът ще използва камера за да следи движенията на потребителя за да се постигне ефект подобен на сцена от Minority Report

Въздух под налягане

В последните години с неоспоримо невероятното водачество на Steve Jobs и екипът от хора, които той събра, Apple е във постоянен възход. Компанията стана най-големият продавач на музка без да има нито един “физически” магазин. Представиха невиждан преди това телефон и реално предоставиха първото Multi-touch устройство достъпно до масите. Всички тези успехи, за толкова кратко време, карат хората да вдигат очакванията си прекалено високо.

Слуховете бяха толкова много, че почти всяка измишльотина беше преекспонирана многократно. В крайна сметка всички очаквахме Steve Jobs да излезе на сцената и да представи – сгъваем таблет, захранван от атомен реактор, който се управлява посредством безжична връзка с мозъка на потребителя, която позволява устройството да се контролира само с мисъл.

Тук също ще отбележа за протокола, че дори и точно това да беше представено щеше да има хора които се оплакват от факта, че се налага да мислиш за да го ползваш.

След 27 Януари Apple ни върна обратно на планетата “Земя” и сега се чувстваме зле. Тук е мръсно и пълно с нещастни хора, които всекидневно трябва да се борят с проблемните си компютри за да си свършат работа или просто да изгледат някои филм. Цялата общност се върна от един митичен свят, който сами си създадохме. Сега след като напуснахме този перфектен свят всички си носим последствията от преживяния културен шок.

Добре дошли обратно в реалността скъпи приятели! Сега малко факти. От Голямата Ябълка не са перфектни и не са безгрешни. Да точно така! Казах го! Освен това, противно на очакванията не могат да правят чудеса.

Живеейки във реалния свят получаваме iPad. Честито на печелившите!

И понеже няма фирма която да пусне продукт и да задоволи очакванията ни, които са растели безконтролно в последните 8 месеца, сега всички се сипят да обясняват какво не е наред на устройство, което никой няма да пипне поне още 60 дни.

Преоткриване на топлата вода

Цялата концепция на така наречения iPhone OS е да избяга от сложността на компютрите. Daniel Eran Dilger има интересни коментари накъде са тръгнали нещата и защо от Ябълката се опитват да предефинират как хората работят с файлове.

Време е да кажа нещо и за iPad’a

Преди да започна да коментирам нека ви дам малко материал за четене. Тези статии са от журналисти и блогъри, които следя и харесвам, защото успяват да предадат нещата реалистично и без да злобеят безпричинно.

Колкото и да се напъвам няма да кажа нищо по-умно или по-добре от тези хора така че ето линковете и се позабавлявайте малко с техните виждания по въпроса за iPad’a. Все пак да предупредя, че всичките линкове водят към съдържание на Английски.

Какво мисля аз?

Критика трябва да има, коментарите също са право на всеки човек, но това което стана след представянето на iPad’a ми се струва прекалено. Предполагам Apple нямат нищо против от всичката тази публичност. Нали има една приказка, че дори и лошата реклама е добра реклама.

Колко бързо забравяме какво сме ползвали преди 3 години. Как сега всички се опитват да копират iPhone като устройство и функции. Направо умопомрачаващо е какво се случи в телефонната индустрия след като се появи iPhone’a. Сега всички очакват удобен интерфейс за браузване на интернет, HTML мейл клиент, голям екран със Touch способности и към всичко това добавете удобен за ползване и бърз интерфейс.

Ама понеже не ни харесва как ни ограничават от Голямата Ябълка искаме някой друг да ги направи тези неща, но ако може за по-малко пари. Също така да можем да правим всичко дето може да ни роди главата, като това не трябва да навреди на качеството на програмите или времето което издържа батерията.

iPad Липса

Това е най-забавното име, което чух в българските среди. Толкова много неща липсвали, че трябвало да го кръстят iPad липса. Забавно, не мислите ли?

Липсва флаш!? Интернетът няма да е същият какъвто го помним.

Най-големият проблем в момента изглежда е липсата на флаш. Толкова много съдържание имало на флаш и виждатели от Голямата Ябълка са пак лоши защото не позволявали флаш на телефоните си. Аз не мисля, че мога да дам по-добър коментар от John Gruber по въпроса.

Мнението на Apple междувременно е че флаш е твърде проблемен и както те оставиха Carbon зад себе си, така нямат планове да поддържат друг изключително проблемен софтуер. (проблемен <=> бъгав)

Аз съм за! Има начини да се ползва видео без да се ползва флаш плъгина. Освен това ако не ползвате флаш за да стриимвате обикновено процесора не е на 90% заетост през цялто време.
Всеки заслужава 15те си минути слава. Браво на Adobe, че флаш издържа толкова дълго. На мен лично няма да ми липсва.

Липсва USB

Има приставка за USB, което позволява да си включите камерата и да си копирате снимки и кой знае още какво. Все пак не забравяйте, че все още iPad’а не е в продажба и никой не знае всичките му възможности и какво точно ще прави.

Липсва четец за карти

Тук отново има приставка за четене на SD карти. Отново основно за снимки.

Липса на HDMI изход

Има и кабел за видео изход. Можете в крайна сметка да си го пуснете на големият телевизор.

Липса на слот за допълнителна памет

При възможност за 64GB памет за какво подяволите ми е слот за памет?

Липсва камера

За тази липса съм много склонен да се съглася. Може би нямаше да е много трудно да сложат една камера. Също така ми е интересно хората дето толкова искат камера да покажат как точно ще държат таблет’а за да сочи камерата където трябва и няма ли постоянното друсане от ръцете им да докара морска болест на тези отсреща?

Има още куп безсмислени липси които са описани от разни хора от интернет пространството и нас и в чужбина. Не мисля, че заслужават подробен коментар или дискусия.

Да обобщим

Мрънкала винаги ще има, важното е да се опитваме да гледаме по-обективно на нещата. Сериозен коментар за успеха на туй чудо ще може да се даде някъде към Коледа. Няколко месеца след като е на пазара и имаме информация за продажбите и т.н.

Аз съм заинтересован от това чудо. Ако вземем в предвид само възможността да си чета книги и да си цъкам в нета ми е достатъчна. Това ще прави адски много неща и то ще ги прави адски добре на цена от $500. Аз съм навит да му обърна внимание. Изглежда много интересно за всеки който иска да има достъп до E-mail и малко музика. Не забравяйте, повечето хора не живеят в интернет и не искат да могат да си пишат сами програмите. Искат лесен за разбиране и елементарен за ползване компютър, който не забива.

Както се казва:

Едното за сметка на другото.

Gossip Gone Wild

Remind me to write a popular article on the compulsive reading of news. The theme will be that most neuroses and some psychoses can be traced to the unnecessary and unhealthy habit of daily wallowing in the troubles and sins of five billion strangers. The title is ‘Gossip Unlimited’ — no, make that ‘Gossip Gone Wild.’

Jubal Harshaw in „Stranger in a strange land“
from Robert A. Heinlein

Философия за живота

Независимо от интелектуалното ниво на индивида, човешкият конгломерат винаги ще остане купчина идиоти!

Календар

September 2010
M T W T F S S
« Jun    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Снимки

Real life toysJuly Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010July Morning trip 2010

Набързо за мен

Компютърджия запален по научно фантастичната литература, колоезденето и други също толкова полезни занимания.

Отричам силните физически натоварвания с изключение на няколко общоизвестни и познати занимания. От тук идва и историята с мързела. Не ме разбирайте грешно мързи ме да мърдам, но не и да мисля.