Напоследък ми се налага да търся хора за работа във фирмата в която работя. Аз пускам обявите, аз провеждам интервютата и така нататък. Покрай всичките интересни и не толкова интересни разговори ми направи впечатление липсата на интерес за работната среда.
Колко сме готови да жертваме от нервите и свободата си в работният процес за някой лев в повече? Мисълта ми е, че много хора не задават важни въпроси, когато кандидатстват за работа. А именно в какъв екип ще работят и с какви ограничения ако има такива.
Сега малко предистория и моят опит с различните обстановки за работа.
За мое щастие (или може би не) не ми се е налагало да работя в не притна или изнервена обстановка. Работих (силно казано) 8 месеца в американска фирма занимаваща се с Email Marketing. Преди да обясня за естеството на работа искам да разкажа повече за офиса.
Офис
Лозенец е недалеч от вкъщи, не ми се налага да пресичам центъра, което се оказа много важно в последствие. Отделно офиса беше голям апартамент, явно оборудван с цел да се ползва като офис. Със завидно добре оборудвана кухня и условия за работа. Не бяха пестили за офис техника. Нови маркови компютри от DELL, скъпарски (винаги е относително) столове, безжична мрежа, хубав принтер и така нататък. Винаги имаше напитки, разни чипсове и тем подобни неща да си боцкаме от време на време. Въобще много добре изглеждаха нещата.
Ограниченията
Нямаше такива. Освен да не качваме нелицензиран софтуер нямаше други забрани. Всякакви програми за чат и други форми на комуникация бяха позволени, както и нямаше забранени сайтове. Визирам YouTube, Facebook и подобни.
Работа
Работата ми се изразяваше, в по-голямата си част, в правене на HTML мейли. Говоря за онзи стар HTML, за който много от новосъздадените кодери/html специалисти само са чували. Известен още като „Tag soup“. Стана ли ясно, че беше доста скучно? Е ако не е ще добавя че работа имаше в най-добрия случай 2 пъти седмично и се справяхме с нея в рамките на половин час. Имало е случай, когато цяла седмица не съм пипал нищо. Тръгвахме си от работа не по-късно от 4:30 а в Петъците към 2. Така било прието през лятото в рекламния бизнес. Евала! Да де ама деня ти се разбива и става едно… никакво.
С времето скуката взима най-доброто от теб. Желанието да свършиш нещо за парите се губи след вторият месец. Станах форумен лъв, но след време и това става досадно. Започнах да правя разни сайтчета на частни начела. Туй добре ама не можеш да се съсредоточиш в нещо тотално различно и относително неетично докато си на работа.
Нова работа
Предложиха ми много по интересна работа за същите пари. Няма безплатни снаксове и свободно време! Разбира се много познати ми казаха че съм луд да напусна „перфектното“ работно място. След като започнах на новата работа и една седмица не спрях да работя се почувствах обратно в нормалния живот! Започнах да излизам повече. Имах повече енергия за каквото и да ми трябваше.
Ограниченията
На новото място също няма ограничения какво ще правиш в работно време, а особено сега както работя на собствена машина мога да правя каквото си искам. Политиката със закъсненията е либерална стига разбира се да не се прекалява. И премиите не са табу, когато свършиш много добра работа.
Сега всичко това е много субективно и опира само до мен. И все пак се надявам, че повечето млади хора биха предпочели да се развиват и обучават пред това да станат търтей!
По темата
Да си дойдем на темата, след като вече се знае аз къде и в какви условия съм работил може да се прецени до колко обективно е мнението ми.
Аз мисля че за средно големи фирми работещи със програмисти или по друг начин казано със интелектуален труд е нерентабилно да се опитват да превръщат хората си в машини. Да се спира възможността на хората за комуникация и да се забранява достъпът до страници в нета. Не трябвало да се разсейват хората! Не трябва, но в един момент става нужно! Отделно аз съм свидетел на пушачите в нашата фирма колко често излизат да дръпнат един фас. Излиза че аз съм неоправдан като не-пушач и нямам право на разсейване докато пушачите имат. Аз винаги съм успявал да измисля нещо за работата докато не съм си на машината и се разсейвам докато си наливам кафе или си приказвам с колегите.
Та въпроса също опира и до управлението на фирмите. И как по-точно такива фирми си пазят хората? Предполагам има варианти, но най-логичният ми се струват парите. Те дават адски големи заплати, но искат машинна производителност. Има резон в идеята ама не съм виждал такова място!
Има и друг момента където фирмата става много голяма и се налага да има контрол за да не се провалят проектите. Когато екипът се състои от 10 души няма как някой да реши да се мотае една седмица и никой да не забележи. Докато при 100 души това си е съвсем възможно. И тука навлизам в темата за мотивацията, която явно не е целта на поста затова спирам.
Сега да видя дали ще има дискусия по въпроса? Кажете вие какво мислите?
Баси, Коко, как не те домързя да напишеш такова дълго писание
?!
Зачекнал си много въпроси… Аз не се вписвам по никъв начин в описаните обстоятелства, и като работник, и като работодател. Обаче нещо в блогирането ми навя онази мисъл – „Ти осигури лукса, а насъщния сам ще си дойде!“
Един проблем също виждам – работил си на две места, като и двете са доста добри, общо взето. Добра заплата и добри условия, добра заплата и добри проекти… Според мен много по-продуктивно писание би се получило, ако си минал през няколко не дотам добри фирми. В момента с написаното поставяш някакви много високи стандарти (да, сега някой ще каже – не са високи! това е нормалното!), които са далеч от възможностите (или желанието) на редица фирми. Да не кажа повечето.
Мисля, че си има хора за всичко и фирми за всякакви хора. Радвам се, че до момента вървиш по червения килим и дано все така продължава. Ама това, че има и хора, които млатят с мачетето през трънливата джунгла не значи, че са идиоти. Проблеми и тълкувания – бол.
Прав си за това, че не съм работил в по-неприятни условия. Затова и питам да видим други мнения по-въпроса.
Иначе то ясно:
„Дупе знае и две и двеста“
Коки, като ме помоли да коментирам, направо нацели в десятката… истината е, че аз съм виждал наистина 2 и 200… дори дипломната работа, която пиша за лятото, ми е на точно тази тема
Как стоят нещата… първата фирма, в която работих, беше производствено предприятие. Там условията като материална база бяха ужасни, защото бяха наследство от соц-времената. Но пък заводът си имаше собствена столова, до която достъп имаха единствено работниците от завода. Там човек можеше да преяде за 4-5 лева, като си вземе супа, салата, ястие, питка, безалкохолно и десерт!
Какъв беше резултатът от това? – ами 70% от работниците от неадминистративната част работеха там не за заплата, а за да могат да ядат! Тоест там много добре си бяха изпълнили вътрешно-корпоративната комуникация спрямо работната група. За административната част – това не представляваше интерес и там имаше голямо текучество! Имахме служебна кола, но тя беше стар форд… но го имаше!
По-нататък – Нова телевизия. Това е фирма, която не ти дава никакви привилегии. Всъщност там залагат на друга особеност – че са големи. Колкото и странно да ти звучи, там работят хора на ниски заплати и тежки длъжности, без капчица благина… само защото са в Нова! Факт… Шефовете знаеха кои са и се възползваха от това. Офисът беше до Експо 2000 и там дори нямаше къде да хапнеш прилично. Кофти работа, но пък градиш CV. Официте бяха теснички, сградата беше малка… за мен дори нямаше място, та бях в офиса на радиото.
След това идва хитът на сезона – Маг Студио. Там ситуацията се дели на два етапа – старият офис и новият офис. Старият беше кошмар – бяхме в две къщи на улица Асен и офисът беше разцепен – ако ми трябва програмист, който е в другата къща, тичам през улицата. Беше тясно, на едно таванче сме били 7-8 човека… имаше принтер, който пазят и до ден днешен, който работеше когато му е кеф. Най-цветущият случай, който помня, е когато хазяите си бяха сложили да им втаса зеле и го бяха забравили… в офиса не се живееше! Един клиент като подуши къщата и избяга! Резил!!!
Всичко обаче се промени с преместването в новия офис – модерно обзавеждане, страхотна кухня, офис в американски стил! Но дотук с плюсовете… офисът беше на 100 метра от Руски паметник, където се паркира с клизма… служебен паркинг имаше, но беше само за високопоставените – останалите, да се оправят. Това дразни! Гадно е, когато усещаш, че не си равнопоставен. Освен това цената за преместването в новия офис дойде много бързо до всички – обещавани повишения на заплати, 13-та заплата и т.н. не дойдоха, защото парите били дадени за нов офис. Тоест изводът беше – искахте нов офис, на ви го! Ама ще стоите гладни, докато не си го избием! („Гена – на!“). Освен това офисът е с прекалено малко прозорци, а стените са със сива мазилка… всичко е сиво и депресиращо… подтиска… мрачно е… Бюрата са подредени така, че винаги всеки да бъде дебнат!
Ограничения – няма… ама ако те видят, че ги нарушаваш, ти четат конско :0 Пък и в общия случай не ти остава време да мислиш за почивка…
За Маг мога да говоря още часове, но всички ще се отегчат
Един фактор, който ти не си споменал, е свободата за учещите – най-вече студенти и ученици! Тоест – възможността да си ходиш на лекции. За мен лично, когато си търся работа, приоритетите са следните:
- Тип работа
- Екип
- Местоположение на работното място
- Свобода да излизам на лекции
- Работна заплата
- Шеф
- Място за паркиране
Който живее с илюзията, че заплатата е най-важното – значи живее с 60 години назад в трудовото развитие! Има един фактор, наречен „корпоративно-социална отговорност към служителите“, която изповядва именно захапаната от теб тема
Точно там пише, че заплатата представлява по-малко от 20% от стимула за работа в една фирма 
Всичко друго е – да те накарат да искаш да работиш!
P.S> То май стана по-дълго от твоята тема
Евала!
Много пълен коментар, няма лошо да е по-голям от поста.
Иначе да, пропуснал съм частта с учещите, може би защото това е едно от нещата които смятам за нормално. Почти всичките ми колеги са студенти и няма как, трябва да се ходи на лекции и изпити от време на време. Или може би просто толкова много от хората в нашата сфера на работа са студенти, че ако не се съобразиш с това няма да можеш да си намериш хора.
Тук идва и въпросът за хората работещи в не особено приятни условия. Защо го правят? Защо се търпи такова отношение? Аз си мисля за пари или за екип, като все повече ми става ясно че е второто.
От друга страна недоволният екип може да е много голям проблем. Ако разчиташ че хората ти няма да си тръгнат заради колегите в един момент може да получиш многобройни молби за напускане!
…по навик Коко, по навик! Колкото и странно да ти звучи, работата е като старата кола… и ученическата любов – в един момент се е изчерпала тотално, но продължаваш, защото си свикнал!
Свикнал си си с мястото, с обстановката… ако щеш дори с проблемите, които те заобикалят! Статистиката доказва, че един проблем, изживян повече от три пъти, може да те дразни много по-малко дори от прекомерното спокойствие
Аз лично съм си свиквал с работата… и в трите фирми, макар да не съм бил за дълго (горе-долу за по година или максимум малко отгоре), съм се привързвал и ми е било трудно да си тръгна. Но аз съм сантиментален и на мен ми отнема месец нещо, което другите изживяват за година
Отиди в някоя затънтена бюрократична система… някъде нагоре по-държавната структура и оттам се спусни по нишката надолу… намери някоя лелка, която през последните 20 години работи за 250 лева… и я попитай защо! Ще видиш какво е да си свикнал с една работа… какво е да не можеш да се откъснеш, защото те е страх какво е да си някъде другаде, та било то и за повече пари и на по-добри условия
Да не кажа силна дума, но в Маг това беше драмата… хората свикнаха да са там… свикнаха да са заедно и това ги сплоти като екип! Точно затова като паднаха няколко ключови камъка, стената рухна…! Когато си тръгне някой, който е част от навика ти, то вече си получил началният тласък
Хаха ^_^
Работил на доста места:
На мръсно и мрачно, като автомонтьор (е нямаше как от даскало ни пращаха на стажове), много работа много мръсотия, не можеш да се почешеш щото ако го направиш после не можеш да се изкъпеш, пък и време не ти остава. А бе гадно си беше, даже не съм и помислял да продължавам. ^_^
И на спокойно и мързеливо пребивавал, със страшно добри условия и много приятен екип, ама няааама толкова скучно ежедневие. Е след 8 месеца се махнах, да не говорим, че и парите не бяха особено много.
В момента съм в МагСтудио, но скоро и от тук се махам. Изкарах известно време тук, но уви, ограниченията започнаха да стават доста – облаги… мираааж!? А иначе, от както съм тук ни лев, ни грош повече – Mtel мечтай на глад… глас! Единственото нещо, което ме задържаше беше екипа.
Стилянски – още камъни от стената паднаха и още няколко ще паднат, и то камъни дето държат стената цяла.
Е, надявам се, че там където отивам ще бъде различно, иначе шефовете да му мислят ~_^
Карамфила се е покрил и се прави на ударен с мокър парцал.
Работихме заедно в американската фирма и сега пак ще работим заедно!
За маргаритко
Та ти за новите шефове недей да мислиш.
За Боби
Относно мързела за писане на тая тема. Нямаш на идея от кога я влача. Ако всеки пост отделяше толкова време нямаше да има смисъл от блога. Та мързела не ме е пуснал още.
Темата за значението на работната среда е доста обширна, затова ще се опитам да я систематизирам малко.
Позволете да съставя кратък план:
- шеф
- колеги
- възнаграждение
- бонуси, облаги
- работно място
Така посочените елементи на „работната среда“ съм изброил един под друг за яснота, но според мен имат еднакво значение. Но, нека карам по същество.
Началсвото, безпорно, има голямо значение за комфорта ни като служители. Предполагам никой не изпитва желание да „живее“ под натиска на безмилостен диктатор, който сам или с помощта на орда надзиратели бди дали някои от подопечните му е надигнал глава и нарушава работния процес. Разбира се, контрол трябва да има, но нека е ограничен до необхимия минимум.
Колегите. Тук въпросът става още по-сложен. Идеалният вариянт е всички да работим в харминия и разбирателство, но на практика целта е трудно постижима. Всеки има особености в характера, които са приемани различно то останалите в „кошера“. Опираме до термина професионализъм,т.е да вършим задълженията си без да намесваме излишен емоционален товар в процеса.
Жъзнаграждение и облаги. Паничка ориз едва ли може да се приеме за стимул. Заплатата си е стредство за мотивация, откъдето и да я погледнеш, а ако към нея добавиш и облаги под различни форми (не е задължително да са парични) още по-добре.
За работното място не мисля, че е необходим коментар…
Накрая, за да не издевателствам с вниманието ви, ще завърша така
Нека подходим към работата като към хубав коктейл
- За основа толерантен и разбран шеф;
- колеги (добавят се в последсвие), чиито вкус можем да понесем;
-щедро заплащане и бонуси (добавят се ако настояваш. рядко влизат в рецептата)
Разбивате съставките с натрошен лед (важно е да се смесят вкусовете. Всяка съставка носи своя нюанс)и изсипваме в подходяща чаша.
И накрая но не на последно място
- Уютно местенце където, да се насладим на питието.
Хах.. и аз да се изкажа по темата
Аз принципно не съм работил много, но все пак може да се каже че имам някакъв experience
Започнал съм да работя още в ученическите си години. Обиколил съм бая строителни обекти; чистил съм апартаменти и офиси; разнасял съм рекламни материали (дипляни, плакати и пр.), но хайде това не го броим.
Първата що-годе официална работа, която започнах, беше още докато бях студент, в един склад за метали в Орландовци. Официално отидох да работя като счетоводител (това ми е специалността от училище), но за много малко пари. В последствие в същия склад станах: магазинер, логист, общ работник, мотокарист, арматурист, и т.н. А парите ми ги увеличиха мнооого малко..
Условията на труд бяха много мизерни. Нямахме работно облекло – трябваше да си носим от вкъщи. На обяд ни се полагаха някакви пари за храна, но те бяха доста малко за да се нахраниш като човек. Работното време беше от 8:30 до 17:00, без обедна почивка. По цял ден се разправях с разни навлеци, железари и пр.
Иначе шефовете бяха пичове, готини и точни хора. Даваха малко пари, но пък ги даваха винаги навреме; давали са ми и заеми; няхам проблем да ме пускат за лекции или изпити.. абе готини хора. Продължавам да си поддържам връзка с тях
И така.. Постоях там 2 години, и се махнах.. Омръзна ми. Не, по-скоро не ми се бачкаше общяк
Последва работа в родната фирма. Леля ми и майка ми държат една от най-известните вериги частни училища. Работата ми там се състоеше в обикаляне на офисите и събиране на пари, разнасяне на разни неща, учебници, и др.; поддръжка на офис компютрите и техниката (нямаше чак толкова работа по поддръжката). Какво се промени: от 100% мъжки колектив се преместих на работа с 99% женски колектив
/Не ми завиждайте, няма за какво, всички жени са на по 27+, т.е. никоя няма да тръгне да се занимава с хлапак на 20 
/ Като цяло атмосферата беше приятна, разбирах се с колежките, взимах малко повече пари отколкото в склада и не работих физическа работа – супер!
Да, ама не. Някак си не ми се работеше в нашата фирма. Първо, исках да се развивам в съвсем друг сектор. И второ, исках да постигна нещо сам – да изляза от сянката на „нашите“.
И те така
– стигна се до въпросната американска фирма 
за която Коко и Сашо споменаха.. Т.е. аз съм човека който ги замести, един вид 
За сегашната фирма няма какво повече да кажа, говорено е по-горе. И все пак нека систематизирам:
- Перфектни условия на труд /материална база, осигуровки, храна, работно време, натовареност/
- Добра заплата; много добро съотношение заплата/извършена работа
- Готин шеф, макар и американец
- Готин колектив. Малко сме, различни сме, и точно това му е забавното
С Коко доста си поговорихме по въпросната тема. Относно естеството на работа – да, не бих казал че писането на HTML 4.01 и таблиците са нещо интересно и проспериращо.. Обаче пък имам доста свободно време. Време, което използвам за да чета, да се уча и да напредвам. Защото Коко и Сашо са години пред мен, както и повечето писали тук. Тъй че за момента аз съм доволен от работата си.
След това има и още нещо, казва се лоялност. Настоящия ми шеф ме назначи на работа въпреки че все още бях студент – нещо което останалите БГ фирми от бранша НЕ направиха. Пускал съм доста CV-та и на много места. В повечето случаи, в които не ме отрязваха директно след като разберат, че съм студент, ми казваха: „Виж пич, готин си, ставаш, ама това следване.. Ще ти дойде сесия, изпити.. работата ще ти пречи на следването и обратно..“ И така.
И сега и аз да споделя кое е най-важно за мен, в една работа:
1. Заплащането. Не съм съгласен със Стилян, че „Който живее с илюзията, че заплатата е най-важното – значи живее с 60 години назад в трудовото развитие!“ Живеем в материален свят, в който ти трябват онези зелени хартии за да живееш, и да си позволиш нещо по-така. Бонусите никога не са ме вълнували – това са доходи отгоре, които винаги съм си харчел с кеф.. Но не съм разчитал на тях.. защото един път ги има, един път – не. Интересува ме основното месечно възнаграждение. Точка.
2. Вид работа. Кофти е когато работата не ти носи никакво удоволствие.
3. Условията на труд. Тях мога да ги подредя така:
– Добра материална база – искам модерна техника с която да мога да си върша работата без нерви и псувни.
– Либерално отношение към мен от страна на работодателя.. малко странно прозвуча но мисля че ме разбирате
– Работно време – колкото по-малко толкова по-добре
– Осигуровки – колкото и странно да ви звучи, предпочитам да ме осигуряват на пълна работна заплата.
– Местоработата не е от значение – свикнал съм да пътувам. Имам кола, но не ме бърка да ходя и пеша.
4. Колектив. Принципно съм малко асоциален тип и е от голямо значение за мен с какви хора ще работя. Въпреки това съм склонен да пренебрегна колектива за сметка на по-горните фактори – въпреки всичко, въпрос на време е да намеря общ език с всеки
5. Шеф.
Ице, добре си казал за парите, но мисля не си разбрал Стилян. Фирмата трябва да ти предложи не само заплата, която ще ти хареса но и разни други неща! Всички работим за пари, не за слава. Отделно ако работата ти доставя удоволствие вярвай ми ще работиш доста повече. Заплатата е минимално условие, което се коментира доста по-малко от останалите неща. Или поне така трябва да е.
Моето работно време е от 9:30 до 6:30 и обедна почивка 1 час, когато пожелая тогава. Работата ми харесва и като има нещо интересно дето трябва да се направи оставам да го свърша. Пропускам обяд заради възникнали проблеми, които може да се решат и след като хапна. Това е бонуса на доволен служител. Отделно връщам обявите за работа без да чуя за условия или заплащане. Не ме интересуват сега.
Що се отнася до студентството, мисля че вече нещата са доста по-различни. Както споменах, вече хората на борсата за работа са в по-голямата си част студенти. Фирмите нямат избор освен да се примирят.
За да не стане темата мерене на „работи“ – моята е по-хубава от твоята – ще подхвърля друг кокал.
Факт е, че в момента в София има едновременно доста безработица и голям недостиг на кадри.
Това положение се оформя от фактът, че замогналите се фирми търсят по-квалифициран персонал, а такъв няма. А дори да намериш – как да го задържиш? 30% текучество на година при фирма с персонал 100 човека е колосално. Пари ли да даваш, съдружник ли да правиш? Как се купува лоялност?
Също така, положението позволява на по-бедни фирми да наемат не особено кадърни хора на ниски заплати. По подразбиране по-неквалифицираните хора са по-лоялни, защото се притесняват, че като ги изриташ няма да могат да си намерят работа. Освен това малките неща ги радват повече. Увеличи заплатата от 400 на 420 лв и е празник.
Отделно от това са фирмите със западен капитал, на които не им пука, че няма работа (или работят за колосални пари за чужд пазар), та раздават нелогично големи заплати. Според мен това създава неоправдани очаквания в хората, макар да подпомага икономиката (често с пране на пари). Не одобрявам бизнес модел, който раздава повече пари, отколкото получава, и после пак излиза „на печалба“. Така ли се задържа работна ръка?
Тия три неща ме навеждат на мисълта за Христо Гърбов и кравешкия монолог от Комиците. Кравата – това е абсурдно животно! Млякото ѝ – бяло, а кашкавалът ѝ – жълт!!! А пасе зелена трева?!
Както и това: http://www.hemuz.org/People/Detsko-sychinenie
Живеем в Абсурдиан, то е ясно.
И все пак никой от нас не се сети да, каже нещо и за развитието от професионална гледна точка. Имам предвид не материално а умствено, защото смятам, че и това нещо наистина много важно. Аз лично изкарах в МагСтудио толкова време най-вече поради тази причина, имаше какво да науча и то доста. Уви има още, но условията се влошиха тъй, че ще се местя. ^_^
Интерестно ми е другита какво ще кажат?