Напоследък ми се налага да търся хора за работа във фирмата в която работя. Аз пускам обявите, аз провеждам интервютата и така нататък. Покрай всичките интересни и не толкова интересни разговори ми направи впечатление липсата на интерес за работната среда.
Колко сме готови да жертваме от нервите и свободата си в работният процес за някой лев в повече? Мисълта ми е, че много хора не задават важни въпроси, когато кандидатстват за работа. А именно в какъв екип ще работят и с какви ограничения ако има такива.
Сега малко предистория и моят опит с различните обстановки за работа.
За мое щастие (или може би не) не ми се е налагало да работя в не притна или изнервена обстановка. Работих (силно казано) 8 месеца в американска фирма занимаваща се с Email Marketing. Преди да обясня за естеството на работа искам да разкажа повече за офиса.
Офис
Лозенец е недалеч от вкъщи, не ми се налага да пресичам центъра, което се оказа много важно в последствие. Отделно офиса беше голям апартамент, явно оборудван с цел да се ползва като офис. Със завидно добре оборудвана кухня и условия за работа. Не бяха пестили за офис техника. Нови маркови компютри от DELL, скъпарски (винаги е относително) столове, безжична мрежа, хубав принтер и така нататък. Винаги имаше напитки, разни чипсове и тем подобни неща да си боцкаме от време на време. Въобще много добре изглеждаха нещата.
Ограниченията
Нямаше такива. Освен да не качваме нелицензиран софтуер нямаше други забрани. Всякакви програми за чат и други форми на комуникация бяха позволени, както и нямаше забранени сайтове. Визирам YouTube, Facebook и подобни.
Работа
Работата ми се изразяваше, в по-голямата си част, в правене на HTML мейли. Говоря за онзи стар HTML, за който много от новосъздадените кодери/html специалисти само са чували. Известен още като „Tag soup“. Стана ли ясно, че беше доста скучно? Е ако не е ще добавя че работа имаше в най-добрия случай 2 пъти седмично и се справяхме с нея в рамките на половин час. Имало е случай, когато цяла седмица не съм пипал нищо. Тръгвахме си от работа не по-късно от 4:30 а в Петъците към 2. Така било прието през лятото в рекламния бизнес. Евала! Да де ама деня ти се разбива и става едно… никакво.
С времето скуката взима най-доброто от теб. Желанието да свършиш нещо за парите се губи след вторият месец. Станах форумен лъв, но след време и това става досадно. Започнах да правя разни сайтчета на частни начела. Туй добре ама не можеш да се съсредоточиш в нещо тотално различно и относително неетично докато си на работа.
Нова работа
Предложиха ми много по интересна работа за същите пари. Няма безплатни снаксове и свободно време! Разбира се много познати ми казаха че съм луд да напусна „перфектното“ работно място. След като започнах на новата работа и една седмица не спрях да работя се почувствах обратно в нормалния живот! Започнах да излизам повече. Имах повече енергия за каквото и да ми трябваше.
Ограниченията
На новото място също няма ограничения какво ще правиш в работно време, а особено сега както работя на собствена машина мога да правя каквото си искам. Политиката със закъсненията е либерална стига разбира се да не се прекалява. И премиите не са табу, когато свършиш много добра работа.
Сега всичко това е много субективно и опира само до мен. И все пак се надявам, че повечето млади хора биха предпочели да се развиват и обучават пред това да станат търтей!
По темата
Да си дойдем на темата, след като вече се знае аз къде и в какви условия съм работил може да се прецени до колко обективно е мнението ми.
Аз мисля че за средно големи фирми работещи със програмисти или по друг начин казано със интелектуален труд е нерентабилно да се опитват да превръщат хората си в машини. Да се спира възможността на хората за комуникация и да се забранява достъпът до страници в нета. Не трябвало да се разсейват хората! Не трябва, но в един момент става нужно! Отделно аз съм свидетел на пушачите в нашата фирма колко често излизат да дръпнат един фас. Излиза че аз съм неоправдан като не-пушач и нямам право на разсейване докато пушачите имат. Аз винаги съм успявал да измисля нещо за работата докато не съм си на машината и се разсейвам докато си наливам кафе или си приказвам с колегите.
Та въпроса също опира и до управлението на фирмите. И как по-точно такива фирми си пазят хората? Предполагам има варианти, но най-логичният ми се струват парите. Те дават адски големи заплати, но искат машинна производителност. Има резон в идеята ама не съм виждал такова място!
Има и друг момента където фирмата става много голяма и се налага да има контрол за да не се провалят проектите. Когато екипът се състои от 10 души няма как някой да реши да се мотае една седмица и никой да не забележи. Докато при 100 души това си е съвсем възможно. И тука навлизам в темата за мотивацията, която явно не е целта на поста затова спирам.
Сега да видя дали ще има дискусия по въпроса? Кажете вие какво мислите?
